МОЕТО ДЕТЕ

и децата са колекционери

Някога имаше мода да се събират салфетки. Днешните майки вероятно с умиление си спомнят времената, когато момичетата събираха снимки на гимнастички от чернобелите тогава вестници, а момчетата – колички Маtchbox и списания „Дъга” или „Космос”. Днес можеш да се изгубиш в постоянно променящите се желания на децата да събират едно или друго. Подстрекавани и изкушавани от шарените и апетитни реклами, те не се уморяват да повтарят: „ще ми купиш ли…, това го нямам”. Повечето от тези колекции са краткотрайна мода, която бързо бива заменена от следващата вълна фигурки, лепенки, колички и прочие малки вещи, които децата събират.

През последните години изживях поне няколко такива периода. Първо бяха шоколадовите яйца от серията „Мечо Пух”. Самият той все не се падаше. Събрахме по няколко Йори, Тигър, Ру, но докато попаднем на пустия Мечо Пух на детето дори му омръзна да яде яйцата. След това дойдоха детските карти за игра . Там събрахме толкова комплекти, че пръснати в детската стая, създаваха тотална бъркотия. Спомен за поредната колекционерска страст са и малките магнитчета с букви от детски плодови млека, които „красят” хладилника.

Ако имате малко момче, вероятно не сте се разминали с ултиматума да купувате всички гормити , които ви се изпречат на пътя, защото всеки от тях е различен, особено ценен и става за размяна. Самата аз разбрах от сина си какво е гормит, в началото ми изглеждаха грозновати, после постепенно ми станаха симпатични. Сега половината вече ги няма – разглобени, подарени или изгубени.

От речника на съвременния родител не бива да липсва и думата „бакуган”  — особено рекламирана и актуална играчка, придружена от магнитни карти и притежаваща силата да се свива и разгъва, да залепва по метални повърхности, да влиза в битки… На телевизионния екран изглежда почти одухотворена.

Родителите на момичета сигурно са озадачени от десетките кукли Барби, които заливат щандовете на магазините за играчки и не губят своя чар, независимо от юбилея ,който куклата отбеляза от появата си на пазара. Тя никога не е демоде и отговаря на естетиката на всяко време. Друга супер марка – Winx , е стопроцентова радост за повечето момиченца, защото е мултиплицирана във всякакви вещи – дрешки, чанти, ученически несесери, аксесоари.

Ако имате усещането, че не можете да смогнете да купувате все новите и нови модели и разновидности на онова, което детето ви събира, грешката не е във вас. Поговорете с него дали всяка нова серия наистина го интересува и доколко събира нещо само защото и съучениците му го правят или го привлича рекламният образ. Някои от нещата наистина са излишни, а децата ги превръщат в идея фикс. Аз все още опитвам да убедя големия си син да сглоби частите на „Човешкото тяло”, които купувахме седмици наред всеки вторник, но тя си остава в насипно състояние в една кутия – кости, черепи, сърца и бъбреци…

Детските колекции са нещо позитивно, когато се практикуват в умерени граници и без да се прекалява. Днес децата рядко събират и запазват вещи, които някой ден да разглеждат и техните деца. В повечето случаи след няколко години дори няма да помнят какво са събирали. А радостта да събираш и най-вече да играеш с колекциите трябва да надживее появата на новия, по-желан и по-„съвършен” обект.